Защо детето не иска да учи?
Децата от предучилищна възраст рядко са мързеливи - в противен случай, родителите постоянно страдат от тяхната неуморна интензивност. Но в учебно заведение стартират проблеми, огромна част от които родителите са склонни да разказват като " мързел ". Когато добре квалифицираният предстоящ първокласник, стане небрежен и безгрижен възпитаник, родителите упрекват преди всичко учебното заведение, по-късно - детето, и съвсем в никакъв случай - самите себе си. В реалност нещата стоят тъкмо назад - огромна част от проблемите са предизвикани от родителите. Нежеланието за учене може да се изясни с разнообразни аргументи. Някои деца демонстрират интерес към ученето във втори клас, други - в четвърти, трети - в седми клас. Ако детето не желае да учи през цялото време, повода, по предписание, е в това, че няма психическа подготвеност за учебно заведение.
Нетърпеливият родител
Училището не се стреми да набира в първи клас " неготови " деца - тъй като мъчно се работи с тях! Детето също не държи да се разделя със свободата си. Тръгването по-рано на учебно заведение е съвсем постоянно по самодейност на родителите. Специалистите знаят, че качествата, нужни за начало на учебното образование, се образуват у множеството деца на седем години. Има, несъмнено и изключения, само че по предписание през седмата година в детето се образува мотивация за прехода от игра към учене.
Готовността на детето за учебно заведение може да се прави оценка по друг метод. Подходът на родителите е фиктивен. Щом знае буквите, счита до 10, може да научи наизуст стихотворение - значи е готово. Системата на конкурсния банкет в влиятелни учебни заведения, подбужда и родителите и подготвителните групи да " натискат " децата за приемни изпити. При това родителите са уверени - основното е детето да влезне в определеното образователно заведение, а там към този момент всичко ще си пристигна на мястото. Нежеланието на дребния възпитаник да учи им идва като гръм от ясно небе. Неготовността му към учебно заведение се състои в незадоволителната мотивация. Той по принцип може да усвои всичко, което се преподава в клас. Но не желае. Скучно му е да участва в клас, скучно му е да написа домашните си задания. Често родителите не дооценяват сериозността на ситуацията. Когато шестгодишното дете се прибере у дома и уверено съобщи, че в учебно заведение не му харесва и няма да върви повече там, те възприемат това като занимателен куриоз, който описват на родственици и познати. Някои виждат в тази детска реакция демонстрация на самостоятелен темперамент. А в действителност, това е типичен случай на неявяване на образователна мотивация. Детето още не се е наиграло. То се намира на различен, не по-малко значим стадий от развиването и би трябвало да извърви тази част от пътя до край.
Време е за учене
Ако детето е на седем-осем години, само че до този миг не е готово за подобен сериозен преход, е належащо да се направи консултация с психолог. Деца със задръжки в развиването имат потребност от специфична стратегия, необикновен метод. Учене на общи съображение не им дава нищо, с изключение на комплекс за малоценност. Съвсем различен е казусът, когато развиването е в норма, само че не е образувана образователна мотивация. Детето като че ли е заседнало в " игровия " интервал. В този случай благодарение на експерт може да се опитва преместване в други релси. Интерес към ученето у такова дете може да се пробуди единствено благодарение на играта. Задачата на експерта се състои в това, последователно да размени игровата мотивация за осъществяване на активност. По предписание, в случай че казусът е изявен април-май, през септември може да реализира равнището на умишлен първокласник. Затова е хубаво всички бъдещи първокласници още напролет да преминат общоприетоо тестуване за учебна подготвеност. Така ще се дефинира освен степента на зряла възраст на децата, само че и ще се открият слабите им места. И да се предупредят родителите какви точно компликации могат да имат децата им в учебно заведение. А компликациите при другите деца са разнообразни.
" Способен, само че ленив "
Децата от тази група са основно от огромните градове. Те са ориентирани към познанието, към търсенето на информация. Те пристъпят в учебно заведение, надявайки се да намерят там източник на нова информация. И постоянно биват разочаровани. Разбират, че учебното заведение е много скучно място, където би трябвало да вършат доста безинтересни и неприятни неща. Да повтарят и запаметяват изучения материал. Търпеливо да изслушват отговорите и на другите деца. А във всичко това няма нищо любопитно, забавно и ново. Често тези деца, макар че имат положителни умствени благоприятни условия, се учат криво-ляво и дори могат да попаднат в групата на неуспеваемите. А жаждата за ново те удовлетворяват от други места - книги, компютър, клубове по ползи...
Социално насочен
Интересите на децата от тази група са насочени не толкоз към образованието, а към похвалата, утвърждението. Такива деца имат идентични триумфи по другите предмети, като по-скоро ги интересува да създадат всичко вярно, да оправдаят упованията на възрастните. Те вървят на учебно заведение точно за това да бъдат положителни възпитаници. Независимо от интелектуалното им равнище, се оправят добре, всичко извършват, нищо не пропущат. Тази мотивация е доста потребна и даже нужна при започване на образованието - само че точно тя не доближава на шестгодишните първокласници. Докато децата, стремящи се към нова информация, и на шест, и на седем години имат идентична степен на подготвеност за учебно заведение. За разлика от тях, обществено насочените деца, съзряват на седем години. В началните класове тази категория е благополучна. Но настава миг, когато утвърждението на учителите и родителите губи приоритет. На напред във времето излиза утвърждението на връстниците, които може да ценят напълно други постижения и качества. Детето се трансформира - не работи върху уроците, учи се през куп за грош, приказва по телефона с часове. При това може да прояви огромно старание в сфери, които се ценят в неговата компания. Описваните деца не трябва да се считат за мързеливи. Те могат да работят доста и на драго сърце, само че в това време да не правят това, което родителите чакат от тях. Но има и такива деца, на които определението " ленив " подхожда в огромна степен. Това са деца, които не се нуждаят от нищо.
Деца, които не се нуждаят от нищо
Такива деца всичко ги устройва - единствено да не ги закачат. Движеща мощ в развиването на децата се явява потребността от нови усещания. За естественото развиване са нужни три съществени условия - любовта и вниманието на майката или заместващият я човек, естествен ресурс от вътрешна сила в самото дете, и, най-после, среда, която да дава на детето задоволително количество усещания. Деца, които не получават нужното внимание и топлота, не получава нови усещания, порастват пасивни, лишени са от ползи и автономия. Това нормално е проблем на приютските деца. Но и в благополучни фамилии могат да зародят сходни проблеми, изключително в случай че детето прекомерно се подкрепя и се лимитира неговата самодейност. То става пасивно, привиква с сигурността, спокойствието и комфорта. Избира си занимания, неизискващи напрежение, които не са свързани с риск. Това е доста " комфортно " дете (тихо, кротко), което изцяло устройва родителите. Особено в случай че и родителите са от този вид. Ако в добавка такова дете е добре задоволено, получава всичко преди да успее и да изиска, то става некомпетентно освен да доближава нещо единствено, а и губи способността да изпитва мощно предпочитание.
Как да се оправим?
Ясно е, че въпросът, по какъв начин да се борим с мързела или какво да вършим с мързеливите деца, няма смисъл. Всичко е прекомерно самостоятелно. По предписание родителите са в положение сами да дефинират, към кой вид се отнася тяхното дете.
Охотно извършва това, което му кажат, само че самичък не демонстрира самодейност, не си слага цели. Какво могат да създадат родителите? - Трябва да насочат напъните си към развиване у детето на разнообразни форми на мотивация, до момента в който към момента тяхното мнение и оценка са значими за него. Едва ли ще стане ученолюбив възпитаник, само че може да прояви резистентен интерес към избрана област, в случай че в точния момент бъде ориентирано. Спорт, компютри, пеене, танци - когато родителите престанат да бъдат престиж за него, детето ще откри връстници и възрастни, ценящи уменията и достиженията в определената област. А това ще бъде тласък да работи, да се развива. Активен, ученолюбив, само че небрежен, безучастен към оценките, не довежда работата си до дъно. Такова дете няма мотивация за постижения. Първо, то получава наслаждение от процеса, а не от резултата. Второ, едва реагира на хвалба и неодобрение. Но в случай че се познава характера на детето, може да се подтиква и по различен метод - например учителят афишира, че на екскурзия през ваканцията ще отидат единствено приключилите добре периода. Ако екскурзията е забавна за детето, то може и да се потруди поради нея. Децата, насочени към резултатите. Те получават задоволство от осъществяването на дилемите. И по тази причина се стараят да довеждат нещата до край. Това са: отличниците, водачите, великите учени. Но самa по себе си мотивацията за достижения нищо не значи. Всичко зависи от това какви цели се слагат, какви резултати се реализират. Едни политат в космоса, други обират банки. Общото сред тях е настойчивият блян към резултат. Такова дете може да пренебрегне ученето, в случай че не е обвързвано с неговите ползи, не въодушевява за постигане на резултати.Как не би трябвало де се борим с мързела
Не би трябвало, а и няма смисъл да се бие детето, да се лишава от разходки и да се санкционира. Така неговото отвращение да напише домашното, може да прерасне в омерзение към учебното заведение и труда, а и към вас персонално. Що се отнася до " заплащането ", има разнообразни отзиви. Но в случай че никакви други тласъци не работят, материалния също може да се тества. Още по-добре, в случай че научите детето единствено да се подтиква и да избира премия - това ще му помогне и в живота. За някои деца няма по-голяма премия от това " Направих - и съм свободен ". И това е вид. И възрастните всекидневно прибягват до него, когато правят скучни и неприятни действия. Да споменем и най-разпространения способ за работа с мързеливи възпитаници, а точно взаимно подготвяне на домашната работа. Наложило се е схващането, че тъкмо по този начин би трябвало да бъде - положителните родители са длъжни да постъпват по този начин, а в случай че не седят с децата си - значи са безотговорни. Това е доста неправилно разбиране. Тази помощ е нужна единствено за първокласниците - неориентирани, не са в положение да се управляват. Важно е да се знае, че последователно би трябвало да се сведе до най-малко покровителственото отношение към детето. В края на първи клас всички деца би трябвало да готвят уроците си независимо.
превод: Десислава Миленкова
Инфо: Обучение.ру
